Предателската политика на БКП

"Преследвайки великобългарския шовинизъм, партията (БКП - б.р.) изпълняваше външна поръчка (на Кремъл - б.р.): отказ от претенциите ни над земи с българско население, останали подир три катастрофи извън нашите държавни предели. Излиза, че Бащата на всички народи (Сталин - б.р.) е намирал наказанието ни незадоволително; необходимо е било и да се покаем пред съседите си заради греховете на нашата буржоазия. Това покаяние залегна в голямото множество партийни и държавни документи, които същата партия (БКП - б.р.) отсетне силно би желала да си вземе назад, но е невъзможно - под тях стои нейният подпис и печатът на НРБ."

Източник: Вера Мутафчиева, Предговор към документалния сборник Съдът над историците. Документи и дискусии 1944-1950, С., БАН, 1995, с. 14.

Признанията на Тато

Тодор Живков:

"Изправени бяхме пред реалната опасност от нови бунтове и този път те щяха да подпалят чергата ни не само в селата, но и в градовете, да разстроят всички сфери на живота ни. Връщам се в паметта си към онези години (има предвид годините на насилствената колективизация и отнемането на земята от хората в полза на държавата - началото на 50-те - б.р.) и виждам тежка картина: провален стопански план; колкото щеш вътрешни и външни задължения; липса на средства за заплащане на държавната администрация. Немощна  промишленост - доколкото я имаше. Намалена покупателна способност на населението. Получавахме оборудване на кредит, но нямахме средства за заплащане на труда на работниците, за да построят предприятията. Такава беше истината."

Източник: Тодор Живков. Мемоари, Абагар, В.Т., 1997, с. 200.

Из тайните фалити на БГ соца - част 1

Христо Христов: "...един неизвестен досега исторически момент - че българският комунизъм е фалирал още на 15-та година от съществуването си (1959 г. - б.р.). Причините са в икономическата и кредитната политика, която БКП води тогава. Именно неплатежоспособността на управлението принуждава лидера на БКП Тодор Живков да спасява собствената си банкрутирала власт с тайната продажба на българския златен резерв на Съветския съюз, тъй като по това време режимът има значителни външни дългове точно към Съветския съюз. Тези събития имат пряка връзка и хвърлят нова светлина върху предложението на Живков до Хрушчов през 1963 г. България да стане 16-та съветска република."  - стр. 11

Красен Станчев: "При комунизма няма "икономика", има производство на неща, които най-често са ненужни." - стр. 14

Станко Тодоров - министър-председател на НРБ в периода 1971-1981 г.: "Нашата промишлена продукция трудно пробиваше на международните пазари, защото не беше на необходимото техническо и технологично ниво. (...) Положението на страната не беше благоприятно. Слабото развитие на промишлеността и кооперирането в селското стопанство, макар и при слаба механизация, освободиха много работна ръка и имаше безработица. А в самото селско стопанство поради ниските изкупни цени трудоденят се заплащаше ниско. Налице бяха сериозни икономически трудности. От българския народ не можеше да се скрие изостаналостта на селското стопанство, тъй като тя беше очевидна за всички" - стр. 22

из поверителна "Седмична оперативна информация № 35 за периода 23-30.08.1987 г. на групата по оперативна информация към ЦК на БКП: "Затрудненията в снабдяването на населението със стоки продължават. Не е добро снабдяването с долен трикотаж, детски стоки, обувки, бойлери, газови печки, хладилници, цветни телевизори, мебели. На редица места още от началото на годината не достигат бутилираните растителни масла, месо и месни произведения, риба и рибни продукти, мляко, пиво и други. Не се гарантират и необходимите количества асортимент безалкохолни напитки. Въпреки навреме дадените заявки все още не са доставени за учениците всички номера гуменки, анцузи, ученическо облекло и други, а също така и трикотажни изделия за всички възрасти. Особено остър е проблемът със снабдяването с капачки за буркани." - стр. 32

Христо Христов: "Българската нация ще плати цената на банкрутиралия комунистически експеримент. Огромният външен дълг от над 10 млрд. долара през 1990 г. не се оказва единственото бедствие за страната. За да прикрие зейналите дупки в бюджета и да замаже следите от своето фалирало управление, висшето партийно и държавно ръководство започва тайно да трупа и колосален вътрешен дълг, който през 1990 г. вече ще надхвърля 23 млрд. лева. Комунистическата власт дори не се посвенява да посегне на фондовете в ДСК, където са спестяванията на милиони българи." - стр. 33

Източник: Христо Христов. Тайните фалити на комунизма, Сиела, С., 2015.

Националният предател Георги Димитров - Жоро Мастиката

Из реч на Георги Димитров - министър-председател на НРБ и "вожд и учител" на българския народ:

с. 301: "Отечественият фронт смята, че ние трябва да направим всичко необходимо, Македония веднъж завинаги да престане да бъде ябълката на раздорите на Балканите, а да стане обединително звено между българи и сърби, между нова България и нова Югославия. Не дележ на Македония, не борба за нейното завладяване, а зачитане волята на македонците, основната част от които получи своята национална свобода и национално равноправие в рамките на Югославската федеративна народна република. Отношенията между отечественофронтовска България и Югославската федеративна народна република  - между тези две славянски страни - са така братски, че те имат пълна възможност да решат сами, без никаква чужда намеса, всички въпроси, засягащи техните национални интереси."

Петър Семерджиев за Димитров:

с. 330: "В най-новата история на българския народ няма друг държавник, застанал на кормилото на властта, който до такава степен да е проявявал раболепие пред нечия чужда сила (СССР - б.р.).

Обичайният похват на Димитров да говори за българските национални интереси прикрива успешно дълбокото му преклонение пред чуждите (съветските - б.р.) за българския народ интереси. Затова той не може да бъде сочен като представител на българската нация. Цялата му дейност на деец на комунистическата партия и на държавник доказва, че е скъсал със собствената си нация и по всеки повод се е противопоставял на жизненоважните за народа си интереси.

Такава е истината за Георги Димитров!"

Източник: Петър Семерджиев. Истината за Георги Димитров, Сиела, С., 2011.

Социалистическа икономика за скраб

Петър Семерджиев разкрива каква е истината за "прословутата" и "ефективна" социкономика на НРБ:

"Въз основа на поставените (от Сталин) пред Димитров (Георги Димитров - б.р.) задачи за съветизирането на страната се осъществява индустриализацията в България в най-широкия размах за мащабите на страната. Задачите не отговарят на възможностите на България, не са обмислени последствията от тях, но индустриализацията съответства на съветските интереси. Като паметници на недомислията остават построените язовири, металургични и азотноторови заводи, заводът за преработка на съветски нефт и пр. Напълно е забравен опитът за производството на локомотиви. Огромните загуби от такава индустриализация се стоварват върху държавния бюджет. Ниско заплатените работници и техническият персонал, ускорените темпове на насилствената колективизация на селското стопанство са иститнски унищожителен удар върху българската икономика. Колективизацията в селското стопанство ликвидира селянина стопанин с всичките й отрицателни последствия от това. Резултатите се чувстват най-осезателно от населението поради нарушаване на снабдяването му с най-необходимите продукти."

Източник: Петър Семерджиев. Истината за Георги Димитров, Сиела, С., 2011, с. 231.

"Обичта" на комуниста към труда - отново по Бешков..

Прословутата обич на комунистите към труда е разобличена по достоен начин от Бешков:

"Познавам лично всички комунистически водачи и деятели, мога да изброя имената им. Зная ги през целия им живот. Те са стотици и хиляди тук и в провинцията: съученици, колеги, познати, приятели и неприятели, дори и лоши, умни и глупави, но те всички си приличаха в едно - не работеха, не обичаха да работят. Ненавиждаха всяко нещо, което трябваше да мине през ръцете им, та дори и чашата вино. За труда говореха намръщени и усилено търсеха някакъв по-дълбок смисъл в тази дума, която произнасяха като име на скъп покойник (със свръхестествен страх), който ще възкръсне и ще съди и живи, и мъртви. Плетяха стихове и оди от тази дума, плашеха себе си и задължаваха другите с нея. Бяха готови да убиват невярващите в "труда", тези, които си гледаха работата и от обич и скромност се стесняваха да говорят за нея. Мисля дори, че те ненавиждаха работниците и трудолюбивите като прахосници на тази свята дума и като свои изобличители. Те не дружаха с тях, а с истинските ленивци и симпатични безделници. И днес, управляващи, те са същите, със същата фанатична ревност към своя Бог "труда", и понеже е светотатство да се трудиш от удоволствие, от радост и за пари, направиха труда насилствен и безплатен, а те станаха негови жреци."

1950 г.

Илия Бешков за "освобождението" от Русия

Из дневника...1950 г.

"Православна" Русия води единадесет "освободителни" войни, за да завоюва Полша, България и Турция, и като не успя - това правоверно православие бе заменено за 24 часа с болшевизъм, с атеистично православие, което започна нови "освободителни" войни срещу България, Полша, Турция... и целия свят: Христос бе заменен със Сталин (доста успешно!). Иконките под ризите на мужика са заменени със Сталин, без да се е извършила някаква промяна в мозъка му. Църквите са пълни с "богомолци" и всички те любят всеотдайно своя вожд и баща на човечеството, който е първият, откритият и най-ожесточеният хулител на Бога и Христа. Това би могло да се дължи на едно разюздано свободомислие, ако русинът можеше да мисли, но той е негоден за мислене - този процес за него е приключен или не е започнал."

Ще е добре безумната българска власт, начело с мутри, да промени датата на Националния ни празник, защото 3 март не означава нищо! Редно е за Национален празник да бъде обявена някоя от датите - 6 септември (1885 г.) или 22 септември (1908 г.)! Дано...

Повече за любознателните:
http://deathmetalverses.blog.bg/history/2012/07/31/kak-bog-stalin-syzdade-ruskata-pravoslavna-cyrkva-moskovska-.984442

http://budha2.blog.bg/drugi/2015/03/16/ruski-satanizym-ikoni-na-satrapa-stalin-i-putin-izmestvat-sv.1346391

Фалшива акция за мир - по Илия Бешков

Бешков по повод организирана от ОФ и БКП "мирна" петиция във връзка с някои международни събития и в частност започналата американско-корейска война...

Септември 1950 г.

"Комунистическата акция за мир е в стоманените ръце на властта, а в главите на комунистите е налята като олово. Няма нищо по-изумително и по-зловещо от това да чуете от устата на комунист думата мир! Те поставят тази дума в устата на децата, майките и бащите, както поставят куршума в дулото на пистолета. При всяко произнасяне на тази дума виждам мъртви - всички човеци мъртви и цялото Слово повалено и оглозгано от вълча глутница. Не, те не лъжат, не хитруват, както правят човеците - те дояждат вселената, както ненаситният мрак поглъща видимостта."

Из дневника на карикатуриста "Черната тетрадка"...

Звезда вместо кръст!

Комунистът-атеист не признава ни вяра, ни религия...и върши безобразни престъпления дори срещу мъртвите...

Признание на бившия комунист

"Тази партия (БСП-б.р.) ни дърпа назад и ще дърпа държавата, докато я има. И е грешка, че една компартия, която е правила терористични актове, която е убивала хора, която си признава, че цялата тази история е нейна, не е забранена."

2009 г., Бойко Борисов - бивш комунист

Източник: Иво Инджев. Премиер на РъБъ. Сиела, София, 2013, с. 107.

Комунистите нямат прошка дори към...мъртвите!!

"...чрез пародийната употреба на официалния език да се открои стаената в проблематиката зловещност - не смъртта сама по себе си е зловеща - зловеща е нейната плоска, рационалистка, прагматична употреба в живота. Зловещата ирония иде от очевидното, че организирането и реализацията на наричаната в някои източници "скръбна (траурна) битово-ритуална дейност" със специалното участие в нейните потресни обредни действия на отговорни партийни функционери, високи държавни служители, изтъкнати хора на науката и изкуството, щатни и самодейни актьори, категорично пренебрегва мъртвия човек, възвръщайки го сред живите като реквизит на идеологията."

Източник: Иван Еленков, Към въпроса за въвеждането на траурния ритуал и социалистическата празнично-обредна система у нас - 1969-1971 г., В: Християнство и култура, бр. 42/2009, с. 97.

Човек дори не може да умре спокойно през периода на българския социализъм..СРАМ за БКП!!