Признанията на Тато

Тодор Живков:

"Изправени бяхме пред реалната опасност от нови бунтове и този път те щяха да подпалят чергата ни не само в селата, но и в градовете, да разстроят всички сфери на живота ни. Връщам се в паметта си към онези години (има предвид годините на насилствената колективизация и отнемането на земята от хората в полза на държавата - началото на 50-те - б.р.) и виждам тежка картина: провален стопански план; колкото щеш вътрешни и външни задължения; липса на средства за заплащане на държавната администрация. Немощна  промишленост - доколкото я имаше. Намалена покупателна способност на населението. Получавахме оборудване на кредит, но нямахме средства за заплащане на труда на работниците, за да построят предприятията. Такава беше истината."

Източник: Тодор Живков. Мемоари, Абагар, В.Т., 1997, с. 200.

Из тайните фалити на БГ соца - част 1

Христо Христов: "...един неизвестен досега исторически момент - че българският комунизъм е фалирал още на 15-та година от съществуването си (1959 г. - б.р.). Причините са в икономическата и кредитната политика, която БКП води тогава. Именно неплатежоспособността на управлението принуждава лидера на БКП Тодор Живков да спасява собствената си банкрутирала власт с тайната продажба на българския златен резерв на Съветския съюз, тъй като по това време режимът има значителни външни дългове точно към Съветския съюз. Тези събития имат пряка връзка и хвърлят нова светлина върху предложението на Живков до Хрушчов през 1963 г. България да стане 16-та съветска република."  - стр. 11

Красен Станчев: "При комунизма няма "икономика", има производство на неща, които най-често са ненужни." - стр. 14

Станко Тодоров - министър-председател на НРБ в периода 1971-1981 г.: "Нашата промишлена продукция трудно пробиваше на международните пазари, защото не беше на необходимото техническо и технологично ниво. (...) Положението на страната не беше благоприятно. Слабото развитие на промишлеността и кооперирането в селското стопанство, макар и при слаба механизация, освободиха много работна ръка и имаше безработица. А в самото селско стопанство поради ниските изкупни цени трудоденят се заплащаше ниско. Налице бяха сериозни икономически трудности. От българския народ не можеше да се скрие изостаналостта на селското стопанство, тъй като тя беше очевидна за всички" - стр. 22

из поверителна "Седмична оперативна информация № 35 за периода 23-30.08.1987 г. на групата по оперативна информация към ЦК на БКП: "Затрудненията в снабдяването на населението със стоки продължават. Не е добро снабдяването с долен трикотаж, детски стоки, обувки, бойлери, газови печки, хладилници, цветни телевизори, мебели. На редица места още от началото на годината не достигат бутилираните растителни масла, месо и месни произведения, риба и рибни продукти, мляко, пиво и други. Не се гарантират и необходимите количества асортимент безалкохолни напитки. Въпреки навреме дадените заявки все още не са доставени за учениците всички номера гуменки, анцузи, ученическо облекло и други, а също така и трикотажни изделия за всички възрасти. Особено остър е проблемът със снабдяването с капачки за буркани." - стр. 32

Христо Христов: "Българската нация ще плати цената на банкрутиралия комунистически експеримент. Огромният външен дълг от над 10 млрд. долара през 1990 г. не се оказва единственото бедствие за страната. За да прикрие зейналите дупки в бюджета и да замаже следите от своето фалирало управление, висшето партийно и държавно ръководство започва тайно да трупа и колосален вътрешен дълг, който през 1990 г. вече ще надхвърля 23 млрд. лева. Комунистическата власт дори не се посвенява да посегне на фондовете в ДСК, където са спестяванията на милиони българи." - стр. 33

Източник: Христо Христов. Тайните фалити на комунизма, Сиела, С., 2015.

Националният предател Георги Димитров - Жоро Мастиката

Из реч на Георги Димитров - министър-председател на НРБ и "вожд и учител" на българския народ:

с. 301: "Отечественият фронт смята, че ние трябва да направим всичко необходимо, Македония веднъж завинаги да престане да бъде ябълката на раздорите на Балканите, а да стане обединително звено между българи и сърби, между нова България и нова Югославия. Не дележ на Македония, не борба за нейното завладяване, а зачитане волята на македонците, основната част от които получи своята национална свобода и национално равноправие в рамките на Югославската федеративна народна република. Отношенията между отечественофронтовска България и Югославската федеративна народна република  - между тези две славянски страни - са така братски, че те имат пълна възможност да решат сами, без никаква чужда намеса, всички въпроси, засягащи техните национални интереси."

Петър Семерджиев за Димитров:

с. 330: "В най-новата история на българския народ няма друг държавник, застанал на кормилото на властта, който до такава степен да е проявявал раболепие пред нечия чужда сила (СССР - б.р.).

Обичайният похват на Димитров да говори за българските национални интереси прикрива успешно дълбокото му преклонение пред чуждите (съветските - б.р.) за българския народ интереси. Затова той не може да бъде сочен като представител на българската нация. Цялата му дейност на деец на комунистическата партия и на държавник доказва, че е скъсал със собствената си нация и по всеки повод се е противопоставял на жизненоважните за народа си интереси.

Такава е истината за Георги Димитров!"

Източник: Петър Семерджиев. Истината за Георги Димитров, Сиела, С., 2011.