Промиване на мозъци от най-ранна детска възраст - запазена марка на БКП

Ясно е, че на цялото обучение и по-специално на досегашния час по демократическо възпитание се поставят нови, сериозни задачи. Той трябва да се изпълни с по-друго и системно съдържание, да бъде добре организиран, за да допринесе за осъществяване на социалистическото възпитание на учащите се. Часът по демократическо възпитание вече става час по социалистическо възпитание."

ПРОГРАМА 

за провеждане на часа по социалистическо възпитание в учителските институти, общообразователните и професионалните гимназии и основните училища за учебната 1948/49 година

 Първи клас

Тема: Георги Димитров - пример на учениците за самообразование и любов към труда

Втори клас

Теми: 

1. Постижения на двегодишния стопански план. Петгодишният стопански план;

2. Световното значение на Великата октомврийска социалистическа революция;

3. Втората световна война и победата над фашизма в Германия. 

Трети клас

1. БРП-к: ръководител на борбата на българския народ против фашизма;

2. ТКЗС насочва нашето село към социализъм;

3. Георги Димитров - любим учител и покровител на септемврийчетата

Пети клас

Тема: Утопичен и научен социализъм. Първи и Втори интернационал. Политически организации на работничеството

Министър на народната просвета: Кирил Драмалиев 

Източник: Окръжно на МНП до директорите на учителските институти, общообразователните и професионалните училища за организиране на час по социалистическо възпитание, София, 10 ноември 1948 г.; ЦДА, ф. 142, оп. 2, а.е. 85, л. 20-21.

 

БКП - национални предатели

"Един от големите въпроси на политиката на Отечествения фронт в Пиринския край е съдействието, което трябва да се оказва за издигане на македонското национално съзнание всред местното население. (...) Трябва открито да си признаем, че макар отечественофронтовската власт да продължава вече повече от три години, все още в нашите учебници по история, география и други науки ще намерите значителни остатъци от националистически и шовинистически изкривявания. Така например по отношение националностите, които населяват България, в нашите географии ще намерите всички други, но не и македонци. Също така Пиринският край там не се отбелязва като македонски край. (...) Има отбелязани обаче и такива факти, че някои учители в Пиринския край отказвали да изпълняват окръжното на Министерството на просветата и да зачеркнат погрешното в учебниците. Има също така не малко случаи на противопоставяне да се изучава македонският език в училищата. Имало и такива отечественофронтовци, които подхвърляли, че македонците са също такива българи, каквито са и добруджанците. (...) Националният съвет на Отечествения фронт обаче занапред не може и няма да търпи подобни изкривявания на неговата линия по македонския въпрос, които са от естество да тровят атмосферата и пречат на братското сближение на българския народ с македонския и другите югославски народи и хвърлят петно върху чистото лице на народната демокрация в нашата страна. Подобни шовинистични прояви ще бъдат за в бъдеще безмилостно разобличавани и жигосвани."
Трябва обаче също така със съжаление да се каже, че много често и при провеждане на македонската националнокултурна дейност се вършат грешки, вършат се увлечения, форсират се работите, правят се изкривявания и с това неволно се налива вода в мелницата на враговете на народа, на реакцията и фашизма, на империалистическите агенти в Пиринския край и в останала България. (...) Ще посоча още един пример. Явява се в Областния съд в Горна Джумая свидетел от местното население. Както му е редът, питат го между другото и за неговата националност. Той по стар навик, а може би и съзнателно, казва, че е българин. Веднага от масата на съдиите го прекъсват, като му казват: "Тук у нас има само македонци, а ако ти си българин, то върви си ей, оттатък Бараково."

Източник:Доклад на члена на ПБ на ЦК на БРП-к Владимир Поптомов, изнесен пред конференция на разширения състав на околийските комитети на ОФ от Пиринския край, Горна Джумая, 25 април 1948 г.
ЦПА, ф. 1, оп. 6, а.е. 472, л. 19-24.

Нова книга за лагера Белене

Жестокостта в концлагера „Белене“, а това е моделът на всеки комунис­тически концлагер, е присъща само на човешкото същество, на никое друго!

Дянко Марков

„Белене“ не е нито първият, нито последният комунистически концлагер, но той съществува много по-дълго от всички останали, от 1949 до 1987 година почти без прекъсване. Географското разположение на този остров, откъснат от България от мощ­ните води на Дунав, дава видимост на преживяното от няколко поколения лагеристи чувство, че си изтръгнат от родината, че си отписан от света на живите. Самата комунистическа власт до своя край целенасочено използва името „Белене“ като заплашителен символ.

За разлика от военно­временните концлагери, „Белене“ функционира през един 40-годишен мирен период – но в перманентна война на тоталитарната държава срещу една или друга група от собственото ѝ население, в непрестанна насилствена промяна на обществото и човека. За цялото съществуване на концлагера „Белене“ през него преминават над 15 000 души – 11 000 без съд и присъда и 4000 затворници (1952–1953 г.). Това са голяма част от най-авторитетните в своята среда, най-непримирими­те към налагания нов ред личности.

Борислав Скочев вади на бял свят цялата потресаваща истина за острова, който уби свободния човек. В книгата са проследени периодите на съществуване на лагера, законовите основания за въдворяване, организацията на концлагерната система, стопанската дейност и принудителния труд, агентурно-оперативната работа, охраната, режима, храната, облеклото, наказанията, медицинската помощ, опитите за бягства... разстрелите. А също проявите на съпротива срещу смазването на човешкия дух.

 

Отзив за книгата "Концлагерът Белене" 1944-1987, автор: Борислав Скочев, С., 2017