Костадин Чакъров - Втория етаж

Чакъров е политически сътрудник и съветник на Тато в периода на 80-те години на миналия век. Неговите признания директно "от кухнята" за гнилостта на комунистическата система са фрапиращи:

с. 102-103:

"Отдавна изследователите са забелязали, че макиавелизмът приляга съвсем плътно на диктаторските режими от сталински тип. Може би защото те съчетават европейска и азиатска линия, от които се получава ненадминат със своите качества хибрид. В това отношение добро е позоваването, което правят някои автори на известната книга на Морис Жоли "Диалог между Макиавели и Монтескьо в ада". Макиавели "учи" законодателя Монтескьо:

1. Да отделя политиката от морала.
2. Да поставя силата и храбростта над закона.
3. Да парализира индивидуалната интелигентност.
4. Да заблуждава народа чрез външността си.
5. Да се съгласява на свобода само под тежестта на терора.
6. Да държи в тайна от страната това, което става в света от столицата онова, което става в провинцията.
7. Да превръща инструментите на мисълта в инструменти на властта.
8. Да изисква безкрайна апология на всяко свое действие.
9. Сам да учи другите за историята на своето управление.
10. Да използува полицията като фундамент на режима.
11. Да си създава предани последователи, като ги награждава с различни "ленти" и "дреболийки".
12. Да издига култа към узурпатора до степен на религия.
13. Да създава празнота около самия себе си, за да бъде незаменим по такъв начин.
14. Да отслабва общественото мнение, докато то не потъне в апатия.
15. Да запечатва собственото си име навсякъде и всякога, така както капката вода дълбае гранита.
16. Да се използува изгодата от превръщането на хората в доносници.
17. Да управлява обществото чрез неговите пороци.
18. Да говори колкото се може по-малко.
19. Да не говори това, което мисли.
20. Да се изменя истинското значение на думите.

Мисля че всеки ред от този диалог великолепно може да илюстрира стила на един ръководител на класическа тоталитарна система.
Такъв ръководител беше и Тодор Живков.
Приведени в действие тези вечни "правила на ръководство" могат да поддържат уникална атмосфера, която се създаваше и поддържаше на върха на системата и се пренасяше до долу. Нямаше клетка в обществото или равнище на управление, което да не е засегнато от тази атмосфера и този стил на управление."