Д-р Найден Найденов, съратник на Иван Багрянов, описва в дневника си комунистическите банди по време на революцията на 9 септември 1944 г., чрез разказа на своята майка:
"Из града се движат на групи младежи с шмайзери в ръка, надавайки дивашки викове. По "Пиротска" срещнахме няколко такива групи. Баща ти поиска да се върнем веднага в къщи, но аз настоях да отворим магазина и поставих на нашия трикольорното знаме...В това време откъм църквата "Св. Никола" се зададе голяма група младежи, между които имаше и няколко цигани. Те надаваха някакви зверски викове и размахваха над главите си шмайзери и ножове. Като дойдоха пред нашия магазин, забелязаха трикольора, спряха се и започнаха да се нахвърлят върху мен с ругатни.
Някои извикаха: "Къде ви е червеното знаме? Веднага да свалите този буржоазен парцал!" Не се уплаших! Напротив, много спокойно им отговорих, че това не е никакъв парцал, а националното знаме, символът на България. Казаното от мен ги озвери и те се нахвърлиха още по-стръвно. От групата се отдели един висок циганин, откачи знамето, начупи пръта му, разкъса плата на парчета и го захвърли на средата на улицата. Младежите нададоха тържествуващ вик и замачкаха с крака знамето. Насред улицата остана знамето разкъсано, измачкано, осквернено. Взех парчетата, изтупах ги и ето - тука са! ... Мама разви пакетчето, което държеше в ръцете си. Знамето бе накъсано на парчета и замърсено. С какво чувство на преклонение тя погали тези останки!"
Източник: http://www.extremecentrepoint.com/archives/14230
Извършеният от комунистите геноцид и холокост над българската нация - 1944-1989, в: България, терор, комунизъм, 2013, с. 6. цит. по: Вили Лилков, Христо Христов. Бивши хора по класификацията на ДС, С., 2017, с. 46.
Няма коментари:
Публикуване на коментар