Истината, прозираща от карикатурите на Тодор Цонев

Представяме само малка част от талантливото и обемно творчество на Тодор Цонев, както и протокола от неговото арестуване:

Източник: Мария Овчарова. Тоталитаризмът в карикатурите на Тодор Цонев, изд. Български художник, С., 1990.

Мария Овчарова за творческия път на художника-карикатурист Тодор Цонев

Художникът Тодор Цонев осмива в своите карикатури най-тъмните страни на тоталитарната диктатура по време на над 30 годишното еднолично управление на Тодор Живков. За своето инакомислие е наказан "подобаващо" - арестуван е и два месеца е разпитван в следствието на ДС. Предлагаме част от анализа на Мария Овчарова във връзка с неговия случай:

с. 46: "За по-сигурно през известни периоди от време Живков "пречистваше" антуража си от недостатъчно послушните и сплашваше останалите (...). "Единодушието" му създаваше спокойствие и му развързваше ръцете за своеволия и злоупотреби, каквито България не познава в цялата си история. Нейният народ, към който Живков отправяше любвеобилни слова, бе подложен на дехуманизация. "

с. 56: "Тодор Цонев още като дете опозна насилието и съпътстващата го демагогска демокрация. Той всмукна времето, в което трябваше да твори, и придоби имунитет. От своя учител (проф. Илия Бешков - б.р.) знаеше, че карикатурата трябва да е конкретна, да разкрива истината за обществения живот, да отрича недостатъците и морално да осъжда виновниците. При тоталитаризма обаче истината не се говори. Вместо нея се произнасят хвалебствени слова, отчитат се успехи във всички сфери на живота. Отговорността за извършени безобразия, стигащи до престъпления, не се диреше - тя беше държавна тайна."

Белене - място на памет? Зверствата на ДС!

В своята антропологическа анкета културологът Даниела Колева разкрива интересни детайли от устната история на близкото минало в гр. Белене и живота на хората там в годините на социализма. От техните разкази научаваме страшни неща за това, което се е случило в някогашния лагер за въдворяване на инакомислещи граждани в НРБ:

с.  50. Антон Лоринков на въпроси от интервюиращ антрополог споделя следното: 

"Вие виждахте ли затворниците? Да. Покрай моя дом минаваха. Какви бяха? Като нас хора. Бити, бити, бити, куци...Какво като не можеш да вървиш!? Като те млатне отзад... Защото някои казват, че били криминални... Не е вярно такова нещо! Не е вярно! Аз съм видял моя офицер, който минава покрай нас, без да искам го виждам и викам: "Никола Цонев?!" Той се обърна, чу си името, обаче не може да продума нищо. На мен веднага ми направи забележка полицията. "Що викаш?" - "Аз не викам на вас." - "Да не влезеш и ти при тях?" И колко време е било, точно коя година е било, пак ще те излъжа, когато излизал тоз човек, той се е интересувал и - има добри хора, има и лоши - и го упътили, и ме намира... Мале, представяш ли си какво е чудо... (задъхва се, пауза) Там е ужас било! Там малко мръднеш ли - веднага куршума и на прасетата. Много неща мога да си представя, но не мога да повярвам, че хората са давани на прасетата? Не сте виждали, зарад туй! Тука има един остров Магареца, там има две постройки, аз съм работил там по наказание 45 дена, на тез постройки. И там съм виждал как прасета изкарват кокали човешки, глави човешки... Какво знаете вий?! Оттам съм уверен, че те не ги зариват надълбоко. И то дивите прасета туй чакат. Там имало ли е лагер? Не, там заравят хората. Защо са ги карали там, не знам."

с. 60. А. Д. Елена: "Тука как ги убиваха, тука има много смъртни изпълнения. Тука в 12 часа съобщават на МВР-то, дето има пъдари по лозята, тази нощ да ги няма там, да се махнат. Отива прокурорът, началникът на затвора, докторът и екзекуторът, който ще бъде. И с пищова. Отпред на главата и...дръпне спусъка и...падаш, умираш и туй то. Прокурорът ти дава последна дума, гробът ти там предварително и ти си там, зад него и той те пита сега: "Последна дума, какво ще кажеш?" Какво да кажеш, ти можеш ли да приказваш като видиш пищова в ръката... какво ще обадиш, каква дума последна! А тези, дето идваха от Ловеч убити...Операта, Гошо Операта, един алкохолик, той ги взема с кораба с един затворник и отиват долу на Предела, под Щуреца (това са имена на острови - част от Лагера Белене - б.р.) долу има един остров - Предела. И островът  пък ги взема тези мъртъвци. Отиват с кораба там, копае, една лопата, то пясък и... И сега, Операта един път го питат: "Гошо, баш ли е дълбоко тъй, кат..." - "То, кай, не може да се ходи, то пясък, такоз... той се срива." И не е чудно прасетата, глиганите като минат през нощта, да те измъкнат, да те изядат, ама тя водата като дойде, заличава всичко - няма гроб, няма нищо. Пясъкът се рине и няма никаква следа. Дойде Дунава и...водата заличава всичко, отмива и тъй...Тъй умираха хулиганите, вътре тъм (закашля се и казва нещо неясно)."

с. 76 Анонимен: "Знаехте ли за лагера, че го има? Знаехме го острова. Голям тормоз е имало. Без съд. И какво, те се връщат чак след години? Те и не се връщат, убиват ги и ги погребваха тука в Магареца, един остров. И много плитко ги погребвали и дивите прасета ги изравяли и ги яли. Ние ходихме, като се развали затворът, ходихме там, дето са били затворниците. Там обаждаха - те разправяха, че било много лошо."

с. 82 Ана Д.: "И ги гонят с коне, така съм чувала...гонили са ги с кон и с камшика - не можеш ли да вървиш - бой! Паднеш ли - бой, бой! Даже съм чувала, бога ми  не съм да кажа да съм сигурна, ама някои са ги връзвали за върбите, щото там е гористо... връзвали са ги за върбите, а пък комари! Не мога да ти опиша. И са ги оставяли да ги ядат комарите. Какво нещо е било, каква жестокост! Можеш ли да си представиш? И още много работи - много, много, много, много, много! От лошо - по-лошо!"

с. 95-97 Стефка Пътова: "Те много, особено тука, полицията, милицията де, те много страшни бяха. Не може да се продума една дума, трябва да бъдеш на тръни все и трябва да мислиш какво говориш. На острова, то...големият ужас. Какви хора бяха там? Какви - все умни хора. Все умни. Всичките умни хора тука са ги убивали в острова...арестуват ги и ги изпратят в Белене. Те и в Ловеч и къде имаше още, то много концлагери, ама...тука най-страшно, щото е отвъд Дунава и... не могат да бягат сигурно. И комари толкоз много имаше, и ги изоставяха да ги ядат комарите, да ги щипят...Тормоз, голям тормоз. Правели им такива ями и ги пускали вътре в ямите да стоят за наказание. И... стоят с дни в тез ями. (...) А имаше ли хора, които не искаха да си дадат земята? (при насилственото влизане в ТКЗС - б.р.) Имаше и ги тикаха в лагера. И там, там ги бият, бият, докато ги уморят. При какъвто и да е режим, все е имало лоши работи, аз тъй викам. Ама при комунистите - може ли сега от Ловеч да водиш човек тука в лагера, в Белене, и да го вкараш в - тука имаме островче едно по-малко (Магареца - б.р.) - в това островче, и... (шепнешком) и го дали на прасетата да го изядат, дивите прасета. Той моят мъж по ги знае тез неща. Ама щом го казвам, значи съм го чула."

По такъв начин са действали комунистическите престъпници  - зловещо и безскрупулно. Стига ти само да си набеден за хулиган и съдбата ти е ясна - най-позорна смърт - без съд, присъда и гроб, на който да поплачат близките ти... Съд за бившите и настоящи комунисти! Забрана на престъпната БСП!! Това е единственото спасение за гузната съвест на изстрадалия български народ...

Радой Ралин за пороците през соца у нас

с. 17: ПОДМАЗВАЧЕСТВО - "Ако научиш, че пленницата на шефа ти търси работа в новооснования НИЕСЗГКПБВФ (Научен институт за ежедневно сменяне задачите, гарантиране на кадрите и пълнотата на базата на внедрената философия), веднага вземи телефона, намери съответния шеф и се възмути научно как е допуснато подобно небрежно отношение към близката на един заслужил обществен деятел (твоя шеф - б.р.). Дай де се разбере, че при твоя шеф се намират вакантни места, а ръководителят на НИЕСЗГКПБВФ сигурно не е без обкръжение. Не си служи с намеци и подтекстове, във века на убиващите лъчи трябва да се говори направо - бъди директен като рушвет!"

с. 64: ДЕБЕЛАЩИНА - "Дебелакът се чувствува навсякъде като у дома си, затова влиза в чужда стая и чужда канцелария с цигара на уста. Той пуши и в купето за непушачи, и в асансьора, дори и в телефонната кабина. И като пуши, издава напред долната си устна. Ако си седнал да четеш вестник, дебелакът, макар и да те вижда за пръв път в живота си, ти грабва вестника с едно екзалтирано: "Я!" В ресторанта сяда на чужда маса при чужди хора. На имен ден води непознати. Отбива се при теб на гости, носейки мрежите си от пазара, с които е снабдил домакинството си. Ще го видиш дори да си секне носа о` висящата кърпичка на сватбарската волга. ще го чуеш да се извинява шумно и публично пред някого, че му е ползвал жената. Пожелава на бездетните в скоро време да оженят синовете си. веднъж един дебелак зарони, представете си, сълзи пред...вдовеца: "Вашата жена в последните години ми беше постоянна любовница. Дайте ми нещо нейно за бог да прости...""

с. 76-78: АЛЧНОСТ - "В регистъра на човешките пороци тя стои на първо място. (...) Алчността стои на първо място по азбучен ред. тя се гордее със своята начална буква - нали с нея започва и най-главната дума от всички езици: АЗ. Изобщо човешкото Аз и алчността имат еднакво начало. (...) Моят приятел Жельо (Жельо Желев - б.р.) беше назначен научен сътрудник. Вика го шефката му първия ден: "Проучете въпроса за художествената самодейност и техническата революция". Моят приятел се запретва и свършва задачата: представя подробна библиография. "Това не е достатъчно!" - отрязва го шефката. Приятелят тича, рови, разпитва, явява се с допълнителна библиография от осем страници. "Това не е достатъчно!" - връща го шефката. Приятелят превежда и анотира всички заглавия. "Това не е достатъчно!" - муси се шефката. Приятелят ми прави резюмета. "Това не е достатъчно!" Приятелят ми сяда на машинката и развива най-подробни резюмета...Напразно! "Това не е достатъчно! Няма концепция! Кулминация! - изяснила се окончателно шефката. И приятелят ми, кипва му, целенасочено написва целия доклад, който шефката трябва да произнесе на нарочната конференция по въпроса, като си изяснил най-после какво представлява понятието "достатъчно" за един подчинен. Научен подчинен!"

Случките около 9.9.1944 г.

Историкът Александър Везенков разкрива фрапантни факти около извършения военен преврат и завземането на държавната власт от Отечествения фронт - коалиция от политически партии, доминирана от комунистите. Съветските военни части, окупирали част от страната също не си губят времето. По отношение на почти пълната подмяна (имам предвид, че някои от старите жандарми се пребоядисват, закичвайки червени ленти по ръцете) на състава на полицейските части, които от "полиция" са преименувани на "народна милиция", той споделя:

с. 295: "Тази пълна подмяна на състава имала политически предимства, но и някои недостатъци. Като цяло след 9 септември 1944 г. се стигнало до голямо увеличение на престъпността: "Кражбите взломни и обикновени са станали в последно време масово явление. Особено много кражби се извършват от войници завръщащи се от фронта и рецидивисти облечени във военна униформа. Има извършени кражби и от съветски войници."* Нарушения и злоупотреби, слаба дисциплина и "ниска култура" на самите милиционери отчитали и техните началници."

 * източник: доклад на Благой Пенев, в: ЦДА, ф. 1-Б, оп. 22, а.е. 37, л. 5.

 Партизаните уж били съществен актив в полза на новата ОФ-власт, а почти веднага след "победата" на партията били заклеймени от най-висока трибуна:

с. 341: "Затова само на пръв поглед е изненадващо, че непосредствено след завземането на властта партийното ръководство заговорило направо за борба срещу партизанщината или ако цитираме по-подробно: "Тъй като на редица места бивши партизани вършат каквото си искат, без да се съобразяват с нищо, посягат върху държавни складове, нарядни стоки и пр., вършат арести и обиски и допускат прояви, които бият по престижа на властта, да се подеме борба срещу "партизанщината" в управлението и стопанския живот. ЦК да излезне със специално окръжно, др. Югов да държи реч по радиото."*

*източник: протокол № 4 на ПБ от 25.10.1944 г. - ЦДА, ф. 1-Б, оп. 6, а.е. 4, л. 7.

с. 364: Убитите - колко и къде
"За тези убийства дълго време не се пишеше дори в специализираните изследвания, а след 1989 г. прокомунистическите автори се опитваха да сведат бройката на избитите без съд и присъда през есента на 1944 г. до по-малко от хиляда души, основавайки се на броя на отсъстващите пред Народния съд. Става дума за големия брой смъртни присъди, издадени задочно, някои от които явно трябвало да покрият вече извършената разправа. При рекорден брой смъртни присъди на самия Народен съд били изпълнени по-малко от половината - по може би непълни данни 1046 от общо 2618. Тази линия обаче няма как да издържи проверка, най-малкото защото по-големият дял от безследно изчезналите не са били осъждани впоследствие, а някои получили по-ниски и дори оправдателни присъди. От друга страна, и доказаните убийства са значително повече: дори при проучване на МВР от 1982 г. били събрани данни за 1904 безследно изчезнали. (...)"

с. 365-367: "Твърденията за около 25 хиляди избити без съд и присъда имат друг официален източник. По данни от едно служебно проучване на Министерство на вътрешните работи, направено през 1991 г. и цитирано в почти всички издания оттогава насам, общо 24 890 души били обявени по страниците на "Държавен вестник" за безследно изчезнали през периода от 9 септември до края на октомври 1944 г. (...) Събраните досега данни водят до заключението, че заедно с екзекутираните след присъда от Народния съд жертвите от есента на 1944 г. са били със сигурност над 4, но вероятно под 7 хиляди души. Всъщност въпросът не е в големите числа - дори ако приемем, грубо казано, 5 вместо 25 хиляди убити, това пак си остава най-голямата единична вълна на политически терор в новата история на страната и най-кървавия период в историята на самия комунистически режим - за последвалите близо 45 години имало по-малко убити отколкото през есента на 1944 г."