Художникът Тодор Цонев осмива в своите карикатури най-тъмните страни на тоталитарната диктатура по време на над 30 годишното еднолично управление на Тодор Живков. За своето инакомислие е наказан "подобаващо" - арестуван е и два месеца е разпитван в следствието на ДС. Предлагаме част от анализа на Мария Овчарова във връзка с неговия случай:
с. 46: "За по-сигурно през известни периоди от време Живков "пречистваше" антуража си от недостатъчно послушните и сплашваше останалите (...). "Единодушието" му създаваше спокойствие и му развързваше ръцете за своеволия и злоупотреби, каквито България не познава в цялата си история. Нейният народ, към който Живков отправяше любвеобилни слова, бе подложен на дехуманизация. "
с. 56: "Тодор Цонев още като дете опозна насилието и съпътстващата го демагогска демокрация. Той всмукна времето, в което трябваше да твори, и придоби имунитет. От своя учител (проф. Илия Бешков - б.р.) знаеше, че карикатурата трябва да е конкретна, да разкрива истината за обществения живот, да отрича недостатъците и морално да осъжда виновниците. При тоталитаризма обаче истината не се говори. Вместо нея се произнасят хвалебствени слова, отчитат се успехи във всички сфери на живота. Отговорността за извършени безобразия, стигащи до престъпления, не се диреше - тя беше държавна тайна."
Няма коментари:
Публикуване на коментар