Историкът Александър Везенков разкрива фрапантни факти около извършения военен преврат и завземането на държавната власт от Отечествения фронт - коалиция от политически партии, доминирана от комунистите. Съветските военни части, окупирали част от страната също не си губят времето. По отношение на почти пълната подмяна (имам предвид, че някои от старите жандарми се пребоядисват, закичвайки червени ленти по ръцете) на състава на полицейските части, които от "полиция" са преименувани на "народна милиция", той споделя:
с. 295: "Тази пълна подмяна на състава имала политически предимства, но и някои недостатъци. Като цяло след 9 септември 1944 г. се стигнало до голямо увеличение на престъпността: "Кражбите взломни и обикновени са станали в последно време масово явление. Особено много кражби се извършват от войници завръщащи се от фронта и рецидивисти облечени във военна униформа. Има извършени кражби и от съветски войници."* Нарушения и злоупотреби, слаба дисциплина и "ниска култура" на самите милиционери отчитали и техните началници."
* източник: доклад на Благой Пенев, в: ЦДА, ф. 1-Б, оп. 22, а.е. 37, л. 5.
Партизаните уж били съществен актив в полза на новата ОФ-власт, а почти веднага след "победата" на партията били заклеймени от най-висока трибуна:
с. 341: "Затова само на пръв поглед е изненадващо, че непосредствено след завземането на властта партийното ръководство заговорило направо за борба срещу партизанщината или ако цитираме по-подробно: "Тъй като на редица места бивши партизани вършат каквото си искат, без да се съобразяват с нищо, посягат върху държавни складове, нарядни стоки и пр., вършат арести и обиски и допускат прояви, които бият по престижа на властта, да се подеме борба срещу "партизанщината" в управлението и стопанския живот. ЦК да излезне със специално окръжно, др. Югов да държи реч по радиото."*
*източник: протокол № 4 на ПБ от 25.10.1944 г. - ЦДА, ф. 1-Б, оп. 6, а.е. 4, л. 7.
с. 364: Убитите - колко и къде
"За тези убийства дълго време не се пишеше дори в специализираните изследвания, а след 1989 г. прокомунистическите автори се опитваха да сведат бройката на избитите без съд и присъда през есента на 1944 г. до по-малко от хиляда души, основавайки се на броя на отсъстващите пред Народния съд. Става дума за големия брой смъртни присъди, издадени задочно, някои от които явно трябвало да покрият вече извършената разправа. При рекорден брой смъртни присъди на самия Народен съд били изпълнени по-малко от половината - по може би непълни данни 1046 от общо 2618. Тази линия обаче няма как да издържи проверка, най-малкото защото по-големият дял от безследно изчезналите не са били осъждани впоследствие, а някои получили по-ниски и дори оправдателни присъди. От друга страна, и доказаните убийства са значително повече: дори при проучване на МВР от 1982 г. били събрани данни за 1904 безследно изчезнали. (...)"
с. 365-367: "Твърденията за около 25 хиляди избити без съд и присъда имат друг официален източник. По данни от едно служебно проучване на Министерство на вътрешните работи, направено през 1991 г. и цитирано в почти всички издания оттогава насам, общо 24 890 души били обявени по страниците на "Държавен вестник" за безследно изчезнали през периода от 9 септември до края на октомври 1944 г. (...) Събраните досега данни водят до заключението, че заедно с екзекутираните след присъда от Народния съд жертвите от есента на 1944 г. са били със сигурност над 4, но вероятно под 7 хиляди души. Всъщност въпросът не е в големите числа - дори ако приемем, грубо казано, 5 вместо 25 хиляди убити, това пак си остава най-голямата единична вълна на политически терор в новата история на страната и най-кървавия период в историята на самия комунистически режим - за последвалите близо 45 години имало по-малко убити отколкото през есента на 1944 г."
с. 364: Убитите - колко и къде
"За тези убийства дълго време не се пишеше дори в специализираните изследвания, а след 1989 г. прокомунистическите автори се опитваха да сведат бройката на избитите без съд и присъда през есента на 1944 г. до по-малко от хиляда души, основавайки се на броя на отсъстващите пред Народния съд. Става дума за големия брой смъртни присъди, издадени задочно, някои от които явно трябвало да покрият вече извършената разправа. При рекорден брой смъртни присъди на самия Народен съд били изпълнени по-малко от половината - по може би непълни данни 1046 от общо 2618. Тази линия обаче няма как да издържи проверка, най-малкото защото по-големият дял от безследно изчезналите не са били осъждани впоследствие, а някои получили по-ниски и дори оправдателни присъди. От друга страна, и доказаните убийства са значително повече: дори при проучване на МВР от 1982 г. били събрани данни за 1904 безследно изчезнали. (...)"
с. 365-367: "Твърденията за около 25 хиляди избити без съд и присъда имат друг официален източник. По данни от едно служебно проучване на Министерство на вътрешните работи, направено през 1991 г. и цитирано в почти всички издания оттогава насам, общо 24 890 души били обявени по страниците на "Държавен вестник" за безследно изчезнали през периода от 9 септември до края на октомври 1944 г. (...) Събраните досега данни водят до заключението, че заедно с екзекутираните след присъда от Народния съд жертвите от есента на 1944 г. са били със сигурност над 4, но вероятно под 7 хиляди души. Всъщност въпросът не е в големите числа - дори ако приемем, грубо казано, 5 вместо 25 хиляди убити, това пак си остава най-голямата единична вълна на политически терор в новата история на страната и най-кървавия период в историята на самия комунистически режим - за последвалите близо 45 години имало по-малко убити отколкото през есента на 1944 г."
Няма коментари:
Публикуване на коментар