Белене - място на памет? Зверствата на ДС!

В своята антропологическа анкета културологът Даниела Колева разкрива интересни детайли от устната история на близкото минало в гр. Белене и живота на хората там в годините на социализма. От техните разкази научаваме страшни неща за това, което се е случило в някогашния лагер за въдворяване на инакомислещи граждани в НРБ:

с.  50. Антон Лоринков на въпроси от интервюиращ антрополог споделя следното: 

"Вие виждахте ли затворниците? Да. Покрай моя дом минаваха. Какви бяха? Като нас хора. Бити, бити, бити, куци...Какво като не можеш да вървиш!? Като те млатне отзад... Защото някои казват, че били криминални... Не е вярно такова нещо! Не е вярно! Аз съм видял моя офицер, който минава покрай нас, без да искам го виждам и викам: "Никола Цонев?!" Той се обърна, чу си името, обаче не може да продума нищо. На мен веднага ми направи забележка полицията. "Що викаш?" - "Аз не викам на вас." - "Да не влезеш и ти при тях?" И колко време е било, точно коя година е било, пак ще те излъжа, когато излизал тоз човек, той се е интересувал и - има добри хора, има и лоши - и го упътили, и ме намира... Мале, представяш ли си какво е чудо... (задъхва се, пауза) Там е ужас било! Там малко мръднеш ли - веднага куршума и на прасетата. Много неща мога да си представя, но не мога да повярвам, че хората са давани на прасетата? Не сте виждали, зарад туй! Тука има един остров Магареца, там има две постройки, аз съм работил там по наказание 45 дена, на тез постройки. И там съм виждал как прасета изкарват кокали човешки, глави човешки... Какво знаете вий?! Оттам съм уверен, че те не ги зариват надълбоко. И то дивите прасета туй чакат. Там имало ли е лагер? Не, там заравят хората. Защо са ги карали там, не знам."

с. 60. А. Д. Елена: "Тука как ги убиваха, тука има много смъртни изпълнения. Тука в 12 часа съобщават на МВР-то, дето има пъдари по лозята, тази нощ да ги няма там, да се махнат. Отива прокурорът, началникът на затвора, докторът и екзекуторът, който ще бъде. И с пищова. Отпред на главата и...дръпне спусъка и...падаш, умираш и туй то. Прокурорът ти дава последна дума, гробът ти там предварително и ти си там, зад него и той те пита сега: "Последна дума, какво ще кажеш?" Какво да кажеш, ти можеш ли да приказваш като видиш пищова в ръката... какво ще обадиш, каква дума последна! А тези, дето идваха от Ловеч убити...Операта, Гошо Операта, един алкохолик, той ги взема с кораба с един затворник и отиват долу на Предела, под Щуреца (това са имена на острови - част от Лагера Белене - б.р.) долу има един остров - Предела. И островът  пък ги взема тези мъртъвци. Отиват с кораба там, копае, една лопата, то пясък и... И сега, Операта един път го питат: "Гошо, баш ли е дълбоко тъй, кат..." - "То, кай, не може да се ходи, то пясък, такоз... той се срива." И не е чудно прасетата, глиганите като минат през нощта, да те измъкнат, да те изядат, ама тя водата като дойде, заличава всичко - няма гроб, няма нищо. Пясъкът се рине и няма никаква следа. Дойде Дунава и...водата заличава всичко, отмива и тъй...Тъй умираха хулиганите, вътре тъм (закашля се и казва нещо неясно)."

с. 76 Анонимен: "Знаехте ли за лагера, че го има? Знаехме го острова. Голям тормоз е имало. Без съд. И какво, те се връщат чак след години? Те и не се връщат, убиват ги и ги погребваха тука в Магареца, един остров. И много плитко ги погребвали и дивите прасета ги изравяли и ги яли. Ние ходихме, като се развали затворът, ходихме там, дето са били затворниците. Там обаждаха - те разправяха, че било много лошо."

с. 82 Ана Д.: "И ги гонят с коне, така съм чувала...гонили са ги с кон и с камшика - не можеш ли да вървиш - бой! Паднеш ли - бой, бой! Даже съм чувала, бога ми  не съм да кажа да съм сигурна, ама някои са ги връзвали за върбите, щото там е гористо... връзвали са ги за върбите, а пък комари! Не мога да ти опиша. И са ги оставяли да ги ядат комарите. Какво нещо е било, каква жестокост! Можеш ли да си представиш? И още много работи - много, много, много, много, много! От лошо - по-лошо!"

с. 95-97 Стефка Пътова: "Те много, особено тука, полицията, милицията де, те много страшни бяха. Не може да се продума една дума, трябва да бъдеш на тръни все и трябва да мислиш какво говориш. На острова, то...големият ужас. Какви хора бяха там? Какви - все умни хора. Все умни. Всичките умни хора тука са ги убивали в острова...арестуват ги и ги изпратят в Белене. Те и в Ловеч и къде имаше още, то много концлагери, ама...тука най-страшно, щото е отвъд Дунава и... не могат да бягат сигурно. И комари толкоз много имаше, и ги изоставяха да ги ядат комарите, да ги щипят...Тормоз, голям тормоз. Правели им такива ями и ги пускали вътре в ямите да стоят за наказание. И... стоят с дни в тез ями. (...) А имаше ли хора, които не искаха да си дадат земята? (при насилственото влизане в ТКЗС - б.р.) Имаше и ги тикаха в лагера. И там, там ги бият, бият, докато ги уморят. При какъвто и да е режим, все е имало лоши работи, аз тъй викам. Ама при комунистите - може ли сега от Ловеч да водиш човек тука в лагера, в Белене, и да го вкараш в - тука имаме островче едно по-малко (Магареца - б.р.) - в това островче, и... (шепнешком) и го дали на прасетата да го изядат, дивите прасета. Той моят мъж по ги знае тез неща. Ама щом го казвам, значи съм го чула."

По такъв начин са действали комунистическите престъпници  - зловещо и безскрупулно. Стига ти само да си набеден за хулиган и съдбата ти е ясна - най-позорна смърт - без съд, присъда и гроб, на който да поплачат близките ти... Съд за бившите и настоящи комунисти! Забрана на престъпната БСП!! Това е единственото спасение за гузната съвест на изстрадалия български народ...