Ужасът на комунистическите лагери - Ловеч

                                                                      Мирчо Спасов

Комунистическите извращения в Трудова група (бивше ТВО) – гр. Ловеч:

Според документ, наименован Информация за резултатите от проверката на режима в трудовата група край Ловеч, ситуацията към 24.03.1962 г. там е следната:

„РЕШЕНИЯ…

3. Обръща най-сериозно внимание на бившето ръководство на МВР за това, че не е взело мерки за своевременно пресичане на всякакъв възможен произвол в трудовата група край гр. Ловеч.

4. Налага партийно наказание:

„порицание” с вписване в партийните документи на др. Мирчо Спасов за това, че не е реагирал остро и бързо на сигналите и фактите за произволните действия при прилагане на режима в трудовата група край Ловеч и не е видял вредата, която се нанася с това на Партията и народната власт. (…)

7. Обръща внимание на Главната прокуратура и лично на другаря Минчо Минчев за това, че не са сигнализирали своевременно в ЦК на Партията, за да вземе мерки за пресичане на извращенията на законността и социалистическия морал, допускани в трудовата група край гр. Ловеч. (…)”

Следват фрапиращи откъси от самата Информация…

„Преди известно време в ЦК на Партията се получиха сигнали за наличието на много тежък режим и груби извращения в трудовата група край Ловеч. (…) В нея е трябвало да се изолират от обществото най-опасни престъпници – крадци, мошеници, пияници, развратници и пр., мъже и жени, с много престъпления и присъди, лежали не един път в затвори и лагери, с една дума непоправими нетрудови елементи, които се изпращат без срок и без присъда за поправяне при най-тежък режим. (…)

…другият най-съществен белег на тежкия режим е бил физическото насилие. Всеки новодошел в групата е получавал най-малко 10-15 удара с гума, пръчка или тояга, с оглед бързо да се „аклиматизира”. Всеки, който работел бавно (независимо от причините), или не изпълнява „нормата” си също е подлаган на бой с пръчки и тояги, в процеса на работа и след това. Особено жестока е била разправата с онези, които са правили опит за бягство. Изобщо, боят е бил единственото средство за респектиране и принуждаване на въдворените да работят. До средата на 1961 г. боят е нанасян от служителите на МВР, включително и от началника на групата майор Гогов. След това физическата разправа с въдворените е възложена главно на звеневите и бригадните, излъчени от тяхната среда, които със старание стигащо до садизъм са изпълнявали тази своя единствена задача.

…въдворените са живеели при крайно мизерни условия: слаба храна, лоши помещения, без медицинска помощ, без контакт със свои близки. (…)

В сигналите до ЦК се изтъкваше, че някои от въдворените са умирали от нанесения им побой (затова се питаме как е възможно да се наказват само със забележка и порицание извършени убийства???) – б.р.). Както в сигналите, така и в процеса на проверката бяха назовани и отделни конкретни случаи на жестока разправа. (…) Служебните лица не отрекоха, че боят навярно е ускорил смъртта на някои от починалите въдворени. Ние допускаме, че има отделни случаи, когато главната причина за смъртта на провинени лагерници е нанесения им жесток побой. Съмнения в този дух внасят и данните за част от умрелите. Вярно е, че е записано всеки от какво е починал, аутопсия обаче никому не е правена. (…)

От ръководството на министерството за трудовата група е отговарял др. Мирчо Спасов. Другарят Спасов се е натъквал на сигнали и факти не само за извращения при подбора на въдворяваните, но и за произволни действия при прилагане тежкия режим в общижитието и е вземал някои мерки (това твърдение е меко казано смешно – б.р.). Когато например зачестилите смъртни случаи през 1961 година, той е запитал ръководителите на лагера на какво се дължи това, дали не се касае за убиване на хора от бой и обръщал внимание, че това не бива да се допуска (доста лека забалежка и никакви предприети действия, тъй като самият Мирчо Спасов е главният престъпник – б.р.). (…) Очевидно в случая е доминирало съображението, че по отношение на „утайката на обществото” (в която често са попадали не само престъпници, а просто инакомислещи и опоненти на режима – б.р.), както са наричани въдворяваните, са оправдани всякакви средства за принуда и изолация.”

Престъпникът Спасов изобщо не е съден нито по съвест, нито по реда на закона, той просто е преместен на друга работа, ДА, просто преместен:

„Др. Спасов за случая показа високо чувство на отговорност, призна фактите за тежкия режим в лагера и заяви, че само той от ръководството на министерството, носи лична отговорност за това. Доколкото знаем др. Спасов има немалки заслуги в борбата срещу враговете на народната власт, но може би е време той да премине на друга подходяща работа.”

Така престъпникът Тодор Живков просто елиминира поредния претендент за издигане в редиците на Политбюро - Спасов и така цялата задружна престъпна комунистическа клика остава на свобода след извършените безчет кървави и брутални убийства, за които днес почти никой не знае…Гарван гарвану око не вади!

Източник: ЦДА, ф. 1-Б, оп. 6, а.е. 4749. Протокол „А” № 101 на заседание на ПБ на ЦК на БКП от 05.04.1962 г.

Кражбите през социализма у нас

В доклад от 14.01.1961 г. до първия секретар на ЦК на БКП Тодор Живков от Нинко Стефанов – председател на Комисията за държавен контрол и Стоян Гюров – председател на Комитета за строителството относно грубите нарушения на държавната дисциплина от страна на Изпълкома на ОНС-Търговище се излагат следните сведения:

„Неоправдано се пилеят големи парични средства, дефицитни строителни материали и работна ръка, с което се спъва цялостното изпълнение на плана по капиталните вложения в тези окръзи (Търговище, Русе и Плевен – б.р.). Особено груби са нарушенията на държавната, плановата и финансовата дисциплина в Търговишки окръг. (…) За да се открие обаче финансирането на обекта и с цел да се заблуди Българската инвестиционна банка – клон Търговище, зам. председателят на изпълкома на оръжния народен съвет Аврам Христов Топалов и началникът на отдел „Строителен” инж. Деню Тодоров Димитров са фалшифицирали генералната сметка на обекта и са представили в БИБ занижена генерална сметка в размер на одобрения лимит 1, 800, 000 лева. (…) За погазване на установения порядък по капиталовложенията в нашата страна, за груби нарушения на общодържавната планова и финансова дисциплина предлагаме Политбюро на ЦК на БКП (реалния управляващ страната орган, а не Президиума на Народното събрание – б.р.) да наложи най-строго наказание, включително и снемане от длъжност, на председателя на изпълкома на окръжния народен съвет  в гр. Търговище Стефан Петров, като за случая се даде съобщение в печата.”

Източник: ЦДА, ф. 1-Б, оп. 6, а.е. 4414, л. 33-37. Доклад от 14.01.1961 г. до първия секретар на ЦК на БКП Тодор Живков от Нинко Стефанов – председател на Комисията за държавен контрол и Стоян Гюров – председател на Комитета за строителството относно грубите нарушения на държавната дисциплина от страна на Изпълкома на ОНС-Търговище към Протокол „А” № 65 на ПБ на ЦК на БКП от 22.03.1961 г.

***********

В доклад от 13.01.1961 г. до ПБ на ЦК на БКП от Нинко Стефанов – председател на Комисията за държавен контрол относно нарушенията на държавната дисциплина по капиталното строителство в Русенски окръг се казва следното:

„Председателят на изпълкома на окръжния народен съвет гр. Русе Васил Петков и зам. председателя на същия Недялко Христов – отговарящ за капиталното строителство, са допуснали сериозни нарушения на държавната, плановата и финансовата дисциплина при проектирането и изпълнението на капиталното строителство в окръга, не са се съобразявали с установения порядък по капиталовложенията в нашата страна. (…) В резултат на това определените от правителството пускови срокове и мощности на обектите са обречени на провал, неоправдано се пилеят държавни средства, строителни материали и работна ръка, нанасят се сериозни щети на народното стопанство.”

Източник: ЦДА, ф. 1-Б, оп. 6, а.е. 4414, л. 38-41. Доклад от 13.01.1961 г. до ПБ на ЦК на БКП от Нинко Стефанов – председател на Комисията за държавен контрол относно нарушенията на държавната дисциплина по капиталното строителство в Русенски окръг към Протокол „А” № 65 на ПБ на ЦК на БКП от 22.03.1961 г.

Разбити митове и признания за "работещата" социалистическа икономика в НРБ

В доклад до ПБ на ЦК на БКП от началото на 60-те години относно изтичане мандата на ІІІ-то комунистическо Народно събрание се прави следното фрапиращо признание, свързано с отпечатването на пликове за предстоящите избори:

„Във връзка с това е уместно да напомня например, че поради ниската производителност на нашите предприятия пликовете за миналите избори бяха изработени близо за четири месеца.”

Източник: ЦДА, ф. 1-Б, оп. 6, а.е. 4414, л. 6. Доклад от Димитър Ганев – член на ПБ на ЦК на БКП до ПБ на ЦК на БКП към Протокол „А” № 65 на ПБ на ЦК на БКП от 22.03.1961 г.

********