Мирчо Спасов
Комунистическите
извращения в Трудова група (бивше ТВО) – гр. Ловеч:
Според документ,
наименован Информация за резултатите от
проверката на режима в трудовата група край Ловеч, ситуацията към 24.03.1962
г. там е следната:
„РЕШЕНИЯ…
3. Обръща
най-сериозно внимание на бившето ръководство на МВР за това, че не е взело
мерки за своевременно пресичане на всякакъв
възможен произвол в трудовата група край гр. Ловеч.
4. Налага партийно наказание:
„порицание” с вписване в
партийните документи на др. Мирчо Спасов
за това, че не е реагирал остро и бързо на сигналите и фактите за произволните
действия при прилагане на режима в трудовата група край Ловеч и не е видял
вредата, която се нанася с това на Партията и народната власт. (…)
7. Обръща внимание
на Главната прокуратура и лично на другаря Минчо Минчев за това, че не са
сигнализирали своевременно в ЦК на Партията, за да вземе мерки за пресичане на извращенията на законността и
социалистическия морал, допускани в трудовата група край гр. Ловеч. (…)”
Следват фрапиращи откъси от самата Информация…
„Преди известно
време в ЦК на Партията се получиха сигнали за наличието на много тежък режим и груби извращения в трудовата група край Ловеч.
(…) В нея е трябвало да се изолират от обществото най-опасни престъпници –
крадци, мошеници, пияници, развратници и пр., мъже и жени, с много престъпления
и присъди, лежали не един път в затвори и лагери, с една дума непоправими
нетрудови елементи, които се изпращат без срок и без присъда за поправяне при най-тежък режим. (…)
…другият
най-съществен белег на тежкия режим е бил физическото
насилие. Всеки новодошел в групата е получавал най-малко 10-15 удара с
гума, пръчка или тояга, с оглед бързо да се „аклиматизира”. Всеки, който
работел бавно (независимо от причините), или не изпълнява „нормата” си също е
подлаган на бой с пръчки и тояги, в процеса на работа и след това. Особено жестока е била разправата с
онези, които са правили опит за бягство. Изобщо, боят е бил единственото
средство за респектиране и принуждаване на въдворените да работят. До средата
на 1961 г. боят е нанасян от служителите
на МВР, включително и от началника на групата майор Гогов. След това физическата разправа с въдворените е
възложена главно на звеневите и
бригадните, излъчени от тяхната среда, които със старание стигащо до садизъм са изпълнявали тази своя
единствена задача.
…въдворените са
живеели при крайно мизерни условия:
слаба храна, лоши помещения, без медицинска помощ, без контакт със свои близки.
(…)
В сигналите до ЦК
се изтъкваше, че някои от въдворените са умирали
от нанесения им побой (затова се
питаме как е възможно да се наказват само със забележка и порицание извършени
убийства???) – б.р.). Както в сигналите, така и в процеса на проверката
бяха назовани и отделни конкретни случаи
на жестока разправа. (…) Служебните
лица не отрекоха, че боят навярно е ускорил смъртта на някои от починалите
въдворени. Ние допускаме, че има отделни случаи, когато главната причина за смъртта на провинени
лагерници е нанесения им жесток побой. Съмнения в този дух внасят и данните
за част от умрелите. Вярно е, че е записано всеки от какво е починал, аутопсия
обаче никому не е правена. (…)
От ръководството на
министерството за трудовата група е отговарял др. Мирчо Спасов. Другарят Спасов
се е натъквал на сигнали и факти не само за извращения при подбора на
въдворяваните, но и за произволни действия при прилагане тежкия режим в
общижитието и е вземал някои мерки (това твърдение е меко казано смешно –
б.р.). Когато например зачестилите
смъртни случаи през 1961 година, той е запитал ръководителите на лагера на
какво се дължи това, дали не се касае за убиване
на хора от бой и обръщал внимание, че това не бива да се допуска (доста
лека забалежка и никакви предприети действия, тъй като самият Мирчо Спасов е главният престъпник –
б.р.). (…) Очевидно в случая е доминирало съображението, че по отношение на
„утайката на обществото” (в която често са попадали не само престъпници, а
просто инакомислещи и опоненти на режима – б.р.), както са наричани
въдворяваните, са оправдани всякакви
средства за принуда и изолация.”
Престъпникът Спасов изобщо не е съден нито по съвест,
нито по реда на закона, той просто е преместен на друга работа, ДА, просто
преместен:
„Др. Спасов за
случая показа високо чувство на
отговорност, призна фактите за тежкия режим в лагера и заяви, че само той
от ръководството на министерството, носи лична отговорност за това. Доколкото
знаем др. Спасов има немалки заслуги в борбата срещу враговете на народната
власт, но може би е време той да премине на друга подходяща работа.”
Така престъпникът Тодор Живков просто елиминира поредния
претендент за издигане в редиците на Политбюро - Спасов и така цялата задружна
престъпна комунистическа клика остава на свобода след извършените безчет кървави
и брутални убийства, за които днес почти никой не знае…Гарван гарвану око не вади!
Източник: ЦДА, ф. 1-Б, оп. 6, а.е. 4749.
Протокол „А” № 101 на заседание на ПБ на ЦК на БКП от 05.04.1962 г.