Даниел Вачков: "Всъщност най-зловещото нарушаване на конституционните норми става при развихрилите се след 9 септември преследвания на хора, малко или повече свързани със старото управление. Започват масови арести, като на задържаните не са предявени никакви официални обвинения. Без да им се даде каквато и да е възможност да се подготвят, те са отвличани от домовете им, затваряни в набързо пригодени за целта сгради и помещения, премествани са от едни населени места в други и всичко това, без да се дава и най-оскъдна информация на близките им: живи ли са, къде са и в какво са обвинени. Голям брой от задържаните са избити без изобщо да стигнат до съдебната зала. Най-често масовите екзекуции се извършват през нощта в някоя гориста местност като труповете се хвърлят в общи гробове, реки, кладенци, шахти. Чуждестранни журналисти, които по това време преминават през България, са категорични, че тук репресиите са едни от най-жестоките в сравнение с останалите окупирани от съветската армия източноевропейски държави. Жертви на разразилия се терор са хора с най-разнообразен социален и професионален профил. Като се започне с полицаи и жандармеристи, участвали в избиването на партизани, и се стигне до най-обикновени чиновници от местната и централната власт, търговци, предприемачи, свещеници, адвокати, учители, журналисти, учени, културни дейци, повечето от които не са извършили никакви престъпления, но са участвали в старото управление или са проявявали симпатии към него и извършеното национално обединение. Не са редки и случаите, когато убийствата са резултат от разчистването на лични сметки." (с. 100)
"Политическото насилие в страната е узаконено на 30 септември (1944 г. - б.р.), когато правителството приема Наредба-закон за съдене от Народен съд на виновниците за въвличането на България в световната война. В нея се предвижда да бъдат съдени регентите, министри, депутати, висши административни, съдебни и военни служители, съветници към двореца и много частни лица, участвали при определянето и провеждането на официалната политика на България. Положенията в тази наредба дълбоко противоречат на разпоредбите на Търновската конституция, основната от които е, че създаването на подобен съд трябва да стане с решение на Народното събрание. По образяваните процеси, които се провеждат от декември 1944 до април 1945 г. са привлечени огромен брой подсъдими - 11 122 души. (...) В крайна сметка резултатите от дейността на Народния съд го нареждат на първо място по броя на присъдите в сравнение с други подобни трибунали, създадани в държави, които наистина имат вина за разпалването на войната, като Германия и Япония. Произнесени са общо 9 155 присъди, от които 2 618 смъртни и 1 126 - доживотен затвор. Останалите са лишаване от свобода за срок от 1 до 20 години. (...) Народният съд произнася смъртни присъди и на хора, които са вече екзекутирани. Сред жертвите на Народния съд е и човекът, който има огромен принос за спасяването на българските евреи - Димитър Пешев. Като подпредседател на ХХV ОНС той е осъден на 15 години строг тъмничен затвор.
В тези бурни дни на политическа разправа е институционализирано и друго едно средство за смазване на опозицията, което в продължение на близо двадесет години ще всява ужас в българското общество. На 20 декември 1944 г. по предложение на министъра на вътрешните работи, комуниста Антон Югов, Министерският съвет приема Наредба-закон за създаване на трудововъзпитателни лагери. (...) Скоро след това се появяват и първите лагери - при гр. свети Врач (дн. Сандански) и при язовир "Росица", Севлиевско. Още през пролетта на 1945 г. в тях са въдворени над 3 000 души, разглеждани като политически противници на режима.
Откровен репресивен акт, противоречащ на елементарните конституционни норми, е приетата на 26 януари 1945 г. Наредба-закон за защита на народната власт." (с. 101-102).
Няма коментари:
Публикуване на коментар