Желю Желев цитира проф. Луиджи Стурцо: "Всъщност между Русия и Италия има само една истинска отлика - именно че болшевизмът, или комунистическата диктатура, е ляв фашизъм, докото фашизмът, или консервативната диктатура, е десен болшевизъм. Болшевишка Русия създаде мита за Ленин, фашистка Италия - този за Мусолини." (с. 35)
Желю Желев цитира Чърчил: "Фашизмът беше сянката или по-скоро уродливото дете на комунизма." (с. 34)
За тези сравнения книгата на Желев е обявена за вредна и е забранена и иззета от книжарниците, като разрешилите нейното издаване са сурово наказани.
Самият Желев, разказвайки за случките около книгата, споделя: "Миналата година (1988 г. - б.р.) по телефона ми се обади едно момче от Пазарджик, представи се и настоя да се видим. В първия момент помислих, че е някой от правозащитното движение, който търси контакт. Обаче работата се оказа съвсем друга. "Моята съдба е много тясно свързана с вашата" - ми каза момчето. Аз изразих учудването си, като му казах, че недоумявам - ние дори не се познаваме. "Аз - продължи то - лежах четири години в затвора заради вашата книга за фашизма...Четох я на войниците в ротата и ме дадоха под съд. Съди ме военен съд и ме осъди на 6 години затвор, но понеже работих, излязох за четири...Сега наесен отново трябва да влизам в казармата да дослужа остатъка от военната служба... Най-обидно ми беше, че ме осъдиха за разпространение на...фашистки идеи в казармата..." Бях потресен, стоях и не можех да повярвам на ушите си. Всъщност аз бях чувал навремето за такъв случай, но не повярвах, мислех, че е един от многобройните слухове и легенди, които тогава се разпространяваха. Но сега момчето стоеше пред мен и не оставаше място за съмнение. Четири от най-хубавите години на този млад и интелигентен мъж бяха погубени..."
Ж. Желев: "Моят приятел проф. Николай Генчев с присъщото си чувство за хумор винаги, когато е ставало дума за фашизма, го е определял като "ранен, несистематизиран, бонвиански вариант на комунизма", а самия Хитлер - като "жалък подражател и оперетъчен герой". Трябва да кажем, че в тази шега се съдържа зловеща истина. Без да оневиняваме в каквато и да било степен палача и людоеда Хитлер, трябва да признаем, че в сравнение с палача Сталин той е същинско джудже - даже и това е слабо като образно сравнение. Палачът Сталин би могъл да носи своя колега в джоба си.
Ще спомена само две цифри, които говорят по-красноречиво от всякакви доводи и разсъждения за принципно различните възможности на двата вида тоталитаризъм. До началото на Втората световна война - 1 септември 1939 г. - Хитлер е избил по-малко от 10 хиляди души. Както се досеща читателят, тук влизат жертвите от "нощта на дългите ножове" (30 юни 1934 г.), когато биват избити опозиционно настроените ръководители на СА, както и цялата оцеляла либерална опозиция, "стъклената нощ" ("кристал нахт", април 1938 г.), когато са извършени антиеврейските погроми, за които е написана толкова много литература... Към същата дата - 1 септември 1939 г. - Сталин е избил не по-малко от 10 милиона. Някои автори твърдят, че тази цифра е към 15 милиона..." (с. 11-12)
Няма коментари:
Публикуване на коментар