Присъдата на д-р Г.М. Димитров - Гемето

Политическият емигрант д-р Г.М. Димитров - деец на опозиционния БЗНС-Никола Петков бяга в Америка в края на 40-те по време на унищожаването на опозицията на ОФ и физическото ликвидиране на нейния лидер Никола Петков през 1947 г.

Привеждаме част от негови свидетлства и окончателната му присъда срещу комунизма...

"Наредбата-закон от 20 януари 1945 г., чийто постановления бяха впоследствие възприети в редица нови закони, дават право на комунистическата полиция да изпраща в трудововъзпитателните лагери всяко лице без съдебно решение и без оглед на възраст и пол. В България съществуват, или са съществували до неотдавна, следните концентрационни лагери и места за принудителен труд: 1. Мина Куциан. 2. Мина Бобов дол. 3. Мина Пирин. 4. Мина Черно море. 5. Мина Плакалница. 6. Заград в Добруджа. 7. Генерал Тодорово в Добруджа. 8. Янко Забунов. 9. Дамадас, околия Тутраканска. 10. Копринка, околия Казанлъшка. 11. Ташбоаз, околия Баташка. 12. Хаин боаз. 13. Бараж Бели Искър. 14. Бараж Златна Панега. 15. Бараж Червен бряг. 16. строеж на линия Малко Търново. 17. строеж на линия Троян-Карлово. 18. лагер Белене. 19. Макоцево. 20. Клисура. 21. Сопот. 22. Гешево. 23. Долни Богров. 24. Дервишка могила. 25. строеж на път при Белица, околия Разложка и 26. лагер Кофалджа, Добруджа. Според една непълна статистика, в тези лагери се намират днес около 70 000 души. Изпратените в лагерите лица са принудени да извършват изтощителен и непоносим физически труд и са подложени на нечуван, нечовешки режим на преследване и мъчения. Охраната на всички лагери се състои от полицаи, повечето от които са умствено неуравновесени, тъпи и злобни хора.

         В лагера Белене, Свищовско се намират около 9000 лагеристи. Директор на лагера е майор Куртев, а политически възпитател Борис Чолаков, 35-годишен, от Плевенско. Лагеристите трябва да извършват тежка физическа работа, без оглед на възраст и здравословно състояние. На 26 август 1949 г. бившият майор Стратинов е бил смазан от бой, нанесен му от десет полицаи, по заповед на инспектора от Държавна сигурност Нешев. Счупени му били две ребра. След като е лежал 10 дни, майор Стратинов е бил насилствено изкаран на работа, въпреки че не е можел да се държи на краката си. (...) През 1950 г. повече от 30 лагеристи починали от студ и глад. (...)

        В предишните меморандуми до Общото събрание бяха дадени факти относно физическите преследвания, на които са подложени служителите на православната и други вероизповедания, като например убийството на Неврокопския митрополит Борис, преследването и осъждането на протестантските пастори и пр. Избягалите от България лица свидетелствуват за нови преследвания. Според свещеник Георги Ян. Петров, през април 1949 г. е бил арестуван свещеник Бакалов от село Срем и закаран в Държавната сигурност в Елхово. Там го съблекли съвсем гол и хвърлили в една подземна килия, като го държали пет денонощия без вода и без хляб. На петия ден го посетил цивилен полицейски агент, който му казал: "Както виждаш, твоят Бог не ти е пратил нито дрехи, нито вода, нито хляб." Католишкият свещеник Иван В. Гаджов от село Филипово, Тополовградска околия, съобщава за следните преследвания на католишки свещенослужители: 1. Отец Дамян Гюлов, от село Секирово, Пловдивско, бил арестуван през април 1950 г. и откаран в отдела на Държавна сигурност в София. Съдбата му е неизвестна; 2. Отец Менкин, от село Секирово, изчезнал безследно. 3. Отец Аксели Чонков, професор по физика и химия, е осъден през 1950 г. на 15 години затвор..."

(из МЕМОРАНДУМ ОТ БЪЛГАРСКИЯ НАЦИОНАЛЕН КОМИТЕТ ДО ОБЩОТО СЪБРАНИЕ НА ОБЕДИНЕНИТЕ НАРОДИ - ШЕСТА РЕДОВНА СЕСИЯ)

Гемето свидетелства и за безскрупулното убийство на неговата лична секретарка Мара Рачева, която след като била задържана и разпитвана от комунистите за него и не го издала е брутално изтезавана и впоследствие убита:

"Преди четиринадесет години (1945 г. - б. р.) тя бе арестувана и зверски измъчвана от комунистическата инквизиция в България. В Софийската дирекция на милицията червените джелати й гориха ръцете и краката, с набити в тях игли. Ръцете и краката й най-сетне бяха начупени и трупът й хвърлен през прозореца на един от високите етажи - вън върху тротоара, за да се даде впечатление на ужасените минувачи, че арестуваната "се е хвърлила" през прозореца, "за да не издаде тайните на конспирацията, начело с д-р Г.М. Димитров"! (...) Мара Рачева падна като жрица през техния (на народните жертви, паднали в борбата за свобода - б.р.) свят олтар и паметта й ще остане светла и вечна! (в. "Свободна и независима България", бр. 4/1959 г.)