В сборника с публикации, посветени на случките около публикуването и забраната на книгата на Ж. Желев "Фашизмът" също могат да бъдат открити фрапиращи откровения за комунистическите престъпления по света и у нас. Още от увода на съставителя Иван Славов научаваме следното:
"В аналите на свръхзлодеянията срещу човечеството няма друг случай на "организиран глад", какъвто устроиха сталинистките палачи през 30-те години (на ХХ век - б.р.), отнел живота на повече от седем милиона украински селяни, наказани за съпротивата им срещу колхозната политика на Кремъл; няма друг случай на системно и масово избиване на партийни и държавни кадри поради патологичната подозрителност на един азиатски вожд (Сталин - б.р.), възмеличен като бог; няма друг случай на цинично обмислена и прилагана инструкция за целенасочено разстройване на стопанския, културния и духовния живот на т.н. "братски страни" и унищожаване на неудобните ръководители, каквито бяха открити в една тайна инструкция на КГБ; няма друг случай на превръщане на една огромна страна в истински лагер, а на многобройните селяни в крепостници. Няма друг случай, когато постоянно бедствуваща страна като СССР, вместо да концентрира всичките си сили и средства за подобряване на икономиката и разгръщане на демокрацията, да увеличава военната си мощ и репресивния си апарат, поддържайки чрез тях хегемонистичните си претенции в света." (с. 7)
Славов продължава: "Едно от изпитаните средства на тази система е постоянния страх, несигурност, очакване че винаги, по всяко време можеш да бъдеш наклеветен, заподозрян, арестуван, изпратен в затвор или лагер, да изчезнеш от лицето на света, без да знаеш защо. Ако бъдеш обвинен в престъпление по законно установен начин с правото да се защитиш (в цивилизованите страни презумпция за невинност те закриля срещу арестуване, докато не са установени категорично компрометиращи факти), този страх не би бил насилническа, а демократична система. Това би означавало същото, ако очакваме от кръвожаден звяр да стане тревопасен." (с. 248).
Славов продължава: "Едно от изпитаните средства на тази система е постоянния страх, несигурност, очакване че винаги, по всяко време можеш да бъдеш наклеветен, заподозрян, арестуван, изпратен в затвор или лагер, да изчезнеш от лицето на света, без да знаеш защо. Ако бъдеш обвинен в престъпление по законно установен начин с правото да се защитиш (в цивилизованите страни презумпция за невинност те закриля срещу арестуване, докато не са установени категорично компрометиращи факти), този страх не би бил насилническа, а демократична система. Това би означавало същото, ако очакваме от кръвожаден звяр да стане тревопасен." (с. 248).
Няма коментари:
Публикуване на коментар